ПРЕДСТАВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДСТА̀ВКА ж. 1. Грам. Част от думата, морфема, която стои пред корена на думата и има словообразувателно значение; префикс. Представката съ- в понятието "съотечественик" го поставя в една смислова общност с думи като съмишленик, съучастник, съквартирант. Дем., 2001, бр. 181 [еа]. Производните глаголи се образуват с помощта на наставки и с помощта на представки. Л. Андрейчин и др., БГ, 129.

2. Остар. Книж. Официално изложение, писмо, предложение; представление. Аз [крал Милан Обренович] пак изпратих в Цариград една последня представка, в която съм назначил средство, с което биха са умирили възбунените народи на Изток. НБ, 1876, бр. 8, 30.