ПРЕДСТАВНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДСТА̀ВНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. 1. Представител. В Рим, .. сичките европейски сили имат представниците си. Бълг., 1859, бр. 25, 69. Захванаха [владиците] ведно с мирските соборни представници да разгледват и да мислят с кой начин да ся нареди работата. БКн, 1859, кн. 11, 208.

2. Пълномощник. Той [баща ми] не беше нито кмет, нито представник, нито пък бирник в село. Ив. Богоров, КП, 16.