ПРЕДСТОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДСТОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; предстоя̀, ‑оѝш, мин. св. ‑оя̀х, св.; непрех. Остар. 1. С непр. доп. или с подч. изр. със съюз да. Помагам, погрижвам се, грижа се за нещо или някого. Като се върна в Търново, да ида при него и той ще предстои да ми намери място. П. Р. Славейков, БП I, 17. Грижил ся за просвещението на младите, предстоявал за науките и изкуството. Й. Груев, КВИ (превод), 54. Едни да бъдат хранители на законите; .. ; други пък да предстояват на точното изпълнение на съдебните решения. Г. Кръстевич, ИБ, 321-322. Едвард оженил робинята си за кочияша си и предстоял им да отворят една кафепивница. БКн, 1859, кн. I, 343.

2. Помагам, прислужвам, обслужвам. Още от време на Константина Порфирородни, трябашe млади велможи да предстояват на царския пир, да водят беседа и да услаждат с песни гостените. Н. Райнов, ВДБ, 160. Тогази царят повеля да го заведат в царските палати, и да го гудят на злат одър, .. , и на трапезата му да предстояват млади и красни юноши. П. Берон, РБ, 83. Но нек слуги, кои в дома седат, / предстояват, и нека слугуват. К. Огнянович, ЖА, 17.