ПРЕДУ̀ предл. Диал. Пред. Потупа тя шофьорина по раменцето и той спря баш преду мене. Й. Вълчев, РЗ, 108. Он слезнал от днището и се направил на куче, па я срещне и я фане, па я дрълял, .. Па се направи пак на човек и я варне, та си дойде преду нея. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 512.