ПРЕДУБЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДУБЕДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който проявява, изпитва предубеждение. Достатъчно е кратко общение с неговото [на Йордан Маринополски] слово, за да бъде приобщен и най-предубеденият читател към неговия идеен свят. Ив. Богданов, СП, 68. — Той е поет и не е предубеден. Ив. Сарандев, ЕС, 60. — Всякой съди за работите наспоред ума си и разбира ги според както

е предразположен или даже и предубеден. П. Р. Славейков, ПХС, 44.

2. Който съдържа предубеждение. Още при първата им среща пред училището, когато Стаменова пристигна с майор Гинчев, Златка почувства студеното и предубедено държание. Б. Несторов, СР, 169. Предубеден анализ. Предубедена позиция. Предубедено мнение.