ПРЕДЪВКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕДЪ̀ВКВАМ, ‑аш, несв.; предъ̀вча, ‑еш, мин. св. предъ̀вках, св., прех. 1. Дъвча продължително, отново, повторно или с усилие. — Е, днес ще попрестанат да стрелят, момчето ми — каза той, като с мъка предъвкваше късчето месо. П. Славински, ПЩ, 93. Отдолу викат нечие женско име, от групата става едра, увита в шал жена и докато предъвква, слиза нататък по насипа. Й. Радичков, ЧП, 195. Пришпори коня, който стреснат подскочи на задните си крака, оголи зъби, предъвка железния мундщук и литна в див галоп по хребета край границата. Д. Кисьов, Щ, 146. Преживните животни предъвкват многократно и продължително храната си.
2. Прен. Разг. Възприемам, съгласявам се, приемам трудно нещо съществуващо, казано, станало; преглътвам. Има обаче едно тревожно обстоятелство, което не можем да предъвчем. Свойство на късмета .. е, че не идва два пъти последователно. Нов., 2006, бр. 236 [еа].
3. Прен. Разг. Неодобр. Повтарям вече казани неща, говоря все едно и също. — Остави, не ми се слуша това — толкова пъти сме го предъвквали. Д. Спространов, С, 323. Това, което са дъвкали нашите бащи, е срамота да го предъвкваме и ние. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 47. Народното събрание потвърди само в 5 дни изборите на 102 души народни представители без никакви дебати и спорове като явно доказателство за свободата на изборите, а те предъвкват пусталата си тема, че нямало свободни избори. Бълг., 1902, бр. 493, 4.
4. Прен. Разг. Казвам нещо неразбрано, неясно, като обикн. недоизказвам или премълчавам нещо; смънквам, смотолевям. — Нали казваш, че се е разболяла пак? — Не е… ама… — предъвка Иван. — Отслабнала е много… И все нещо такова… Г. Караславов, Тат., 245. "По-голям ужас, отколкото сцената, която ни се лъсна преди малко", щеше да довърши Цанко иронически, но предъвка думите си. Ив. Вазов, Съч. VII, 119. Остеня предъвка последните си думи и покорно пристъпи след него. И двамата замълчаха. Кл. Цачев, ГЗ, 86. От първите още дни на нашето запознаване усети Борковски към мене голямо поверение и ми приказваше за своите работи, без да предъвква, нето да се сумнява. Св. Миларов, СЦГ, 47. предъвквам се, предъвча се страд. Много пъти денят минаваше .. еднообразен, досаден — нямаше нищо ново и се предъвкваха старите разсъждения и догадки. М. Кремен, Б, 159. По-добре щеше да бъде, ако не слушаше такива твърди и самостоятелни слова. Мъчно се предъвкват те от непреклонен човек. Й. Вълчев, СКН, 188.