ПРЕДЪЛЪГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀДЪЛЪГ, ‑лга, ‑лго, мн. ‑лги, прил. Който е много дълъг, прекалено дълъг. Сеньор Гарсия изтърпява всички митарства на едно предълго и досадно полицейско разследване. Св. Минков, ДА, 103. С Марин не бях се виждал отдавна и няколкото минути на очакване ми се видяха предълги.

Ст. Сивриев, ЗСБ, 96. Той забърза напред, .. , като се пънеше и метеше мръсния калдъръм с пешовете на предългата си сърмена дреха. Д. Рачев, СС, 92. Готви се да отвърне на инженера, .. , но онзи провежда един предълъг разговор по телефона. Б. Жеков, ТП, 69. След дълго предълго мълчание Кондо се поизкашля и глухо промълвяше: — Как е… добре ли е нашият? Д. Немиров, Б, 151.