ПРЕЖАДНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖАДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прежаднѐя, ‑еѐш, мин. св. прежадня̀х, прич. мин. деят. прежадня̀л, ‑а, ‑о, мн. прежаднѐли, св., непрех. Ожаднявам много силно, премного. Трябва да се изгубиш сред такова пустинно поле, да прежаднееш, слънцето да остърже кожата ти, да няма сянка да прислониш глава, за да разбереш живителната сладост на глътката вода и на хапката диня. Бл. Димитрова, От, 76-77. А с дълбоките ни езера / към небето отправят зеници / и хайдушката тъмна гора, / и прежаднелите птици. В. Раковски, ППС, 62.