ПРЕЖАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖА̀ЛА ж. Нар.-поет. Прежалване. "— Чичо ле, чичо Никола, / .. / Дето са любят две млади, / любят са, да са не земят — / има ли, чичо, забрава, / забрава, чичо, прежала?" Нар. пес., СбВСт, 730. ^● Прежала прежалвам. Виждал ли е някой Богдана / по беломорски крайнини, / чувал ли е някой за него — / дали е болен, неволен, / или е далек забягнал / прежала да го прежалиш / омразиш — да го напуснеш. Ц. Церковски, Съч. II, 229.