ПРЕЖАЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕЖА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; прежА̀ля, ‑их, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Преставам да жаля, да скърбя за някого или за нещо, като обикн. го забравям. Кого ли не жалеше той със своето милозливо сърце — .., но Благуна, сестра си, никак не можеше да прежали. Д. Талев, ПК, 263-264. "Как ще та майка прежали да идеш, синко, с татка си, / хайдутин като ще станеш!" Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Не мога, мое чедо, да ги заборава, не мога да ги прежала, не мога да са утеша .. да прежалиш осем души млади, зелени и храбри юнаци! Рано беше още за тях да умрат. Л. Каравелов, Съч. V, 29. Да ма знае мама, / жива да ма жали, / да ма не прежалва. / .. / На девет съм места / с крушум ударено. Нар. пес., СбНСтТ, 723.
2. Отказвам се от нещо, което съм обичал, решавам да живея без него. Русан на Руска думаше: / — Руске ле, русо момиче, / .. / кат си ми мила и свидна, / как ще ти песни прежаля. Ц. Церковски, Съч. I, 110. Азе си прежалих / гердан за хилядо, / а ти не прежалваш / конче за петстотин. Нар. пес., СбВСтТ, 609. прежалвам се, прежаля се страд. и взаим. — Осем хиляди не се прежалват тъй лесно. Ем. Станев, ИК I и II, 48. Момчил се лесно не прежалва. Ст. Загорчинов, ДП, 485. "Кога морето пресъхне, / .. / тогаз ще да са забравим, / забравим, либе, прежалим!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 207.
ПРЕЖА̀ЛВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; прежА̀ля се, ‑иш се, св., непрех. Съзнателно, доброволно рискувам живота, сигурността си заради някого или нещо, в името на някаква цел, идея; жертвам се. Слушай, Каране, нали от превземането на тая крепост зависи нашите да са по-спокойни! Тогава аз се прежалвам! Й. Вълчев, СКН, 192. — Стрико Евтиме, — бе му отговорил апостолът, — който се е прежалил еднаж, може да дели магдан и с небесните архангели. Д. Талев, И, 489. Тръгнаха подире му млади и стари. Прежали се и той: защото в него беше правдата и светлината. П. Тодоров, И I, 46-47. За общо благо са нужни жертви. .. Един тряба да се прежали за всички! П. П. Славейков, Събр. Съч. VI (1), 177.
Ѓ Прежалвам си душата. Разг. Прежалвам се. Сичките мъченици горели за капка водица, която нямало отгде да земат, ..; който си прежалвал душата и излязвал на двора да си накваси попуканите устни, начаса бил убиван с по няколко куршума. З. Стоянов, ЗБВ III, 289.
— Друга (диал.) форма: прежѐля.