ПРЕЖАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖА̀ЛЯМ, ‑яш, несв. (диал.); прежА̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Прежалвам. Жаля, прежалям равна ти снага — / стройна калина, / но не прежалям зелени мури / горе в Пирина. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 147. Оф, легнали са двама да пренъ̀щят, / ах, а девойка сън не я фата: / .. / Оф, та си дума на младо юначе: / "Оф, юначе, юначе, .., / я си прежалям гердан за хиляду, / па ти не прежали кон за петстотини." Нар. пес., СбНУ ХХV, 50. прежалям се, прежаля се страд. и взаим.

ПРЕЖА̀ЛЯМ СЕ несв. (диал.); прежА̀ля се св., непрех. Прежалвам се.