ПРЕЖАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖА̀РЯМ, ‑яш, несв.; прежА̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Диал. Обикн. за слънце — жаря, пека много силно, прекалено; препичам, прежурям. Задушна тишина и слънце прежаря. Н. Ракитин, Ст II, 80. Току-що замахнах със мотика, / чувам — някой ме приветно вика, / дигнах аз глава: небе прежаря, / блясъкът очите ми затваря. Н. Ракитин, Ст II, 45.