ПРЕЖДИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀЖДИЛО ср. Диал. 1. Метална тока в края на ремък, която служи за закачане. Ремък не видях, но видях желязно преждило от ремък, което притягаше една кълчищена връв. М. Георгиев, Избр. разк., 154.

2. Плетена дръжка, връзка на торба, цедило и под., която служи за завързване, носене и закачане. Той тътреше шушоните си, завързани с преждила. ВН, 1960, бр. 2635, 4.