ПРЕЖЀНВАМ

ПРЕЖЀНВАМ, ‑аш, несв.; прежѐня, ‑иш, ; мин. св. ‑их, св., прех. 1. Разг. Женя се или се омъжвам преди по-голямата си сестра или по-големия си брат. Малката сестра се подърпа, подърпа, па се съгласи и прежени кака си. Г. Краев, АЗ, 29. Лаван му каза: "Не е в обичай да преженва младата по-старата." Кр. Пишурка, МК (побълг.), 142. Има мама девет мили сина, / що си беше Стоян най-младия; / сички ги е оно преженило. Нар. пес., СбНУ XLIX, 81. // Като оженвам или омъжвам по-млад син или дъщеря, прескачам реда за женене на по-стар син (дъщеря). Да не беше се застояла по-голямата ѝ дъщеря Лазарина .., досега Димана да го е оженила. Но пусто моминско право. Как да даде да я преженят. В. Геновска, СГ, 325. Как ще кайдише да я прежени по-малката? Нали ще да ѝ е мъчно! Т. Влайков, Съч. II, 248.

2. Диал. Женя или омъжвам втори път, повторно (след развод или овдовяване); поженвам. За изказване ли е що претеглих в Романя, .. И поп ставах, женени преженвах и рибар, и гъдулар — песни тъкмях. Ем. Станев, А, 191. преженвам се, преженя се страд.

ПРЕЖЀНВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; прежѐня се, ‑иш се, св., непрех. Диал. Женя се, омъжвам се повторно, за втори път (след овдовяване или развод); поженвам се. Баща ми бе убит по време на Войнишкото въстание през деветнайсета година, след време майка ми се прежени. Н. Хайтов, ПГ, 96. Син му [на стареца] се оженил; умрела му жената, се оженил за втора, — се преженил и се сторил много богат човек. СГ, 1894, кн. 1, 482. Беше си умрела [жената му] .. и си останал Никола вдовец. По време се преженил Никола и зел друга домакинка. СбНУ XXIX, 155. Майка му на момичето умрела, а татко му се преженил и ѝ донесол машча. Нар. прик., СбНУ XXIX, 215.

Списък на думите по буква