ПРЕЖИВЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖЍВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от преживям и от преживям се. Вън цареше върховно планинско мълчание, и аз чувах само лекия шум на самодивските хора, .., сладкото преживяне на говедата и тежката въздишка на някоя крава. Елин Пелин, Съч. СС, 121. Той чува тежкия им дъх и спокойното, монотонно преживяне. Й. Йовков, Разк. III, 67. Публицистиката не е преживяне на познатото, не е папагалско преповтаряне на всеизвестни истини, .., а свободна, смела и новаторска изява. В. Йосифов, Избр. тв I, 177.