ПРЕЖИЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖЍЛВАМ, ‑аш, несв.; прежѝля, ‑яш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. За конец, връв, ремък и под. — стягам силно, като се впивам в тялото или в част от тялото и причинявам болка и нараняване; претривам, прежулвам, прежилям, прежулям. Де тук, де там тоя се наведе да стегне навоите си, друг — да оправи колчана със стрелите, който му прежилваше плешките. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 387. И капистри нямаме? Връзваме добичетата с оривъци за ушите и ги прежилваме. Ст. Даскалов, СЛ, 177.

2. С тънка пръчка, камшик, ремък и под. удрям, зашлевявам силно като обикн. оставям следи по кожата; шибам (Н. Геров, РБЯ). прежилвам се, прежиля се страд.