ПРЕЖУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖУ̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; прежу̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. За конец, връв,, ремък и под. — стягам силно, като се впивам в тялото или в част от тялото и причинявам болка и нараняване на кожата; претривам, жуля, ожулвам. Краката ѝ дигаха облачета прах, превезлото на кошницата прежуляше ръката ѝ, но тя не преставаше да бърза. Ем. Станев, ИК I и II, 180.

2. Прен. Диал. За слънце — пека, припичам силно. Слънцето прежуля, спряно в зенита. Р, 1927, бр. 257, 1. — Паси, и се отмаряй, че цяла нощ си вървял, а и тази, що иде, е наша .. Деня прежуля слънцето, а нощя е ветрина, а? Ц. Гинчев, ДТ, 16. прежулвам се, прежуля се страд.