ПРЕЖУ̀МВАМ, ‑аш, несв.; прежумя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. прежумя̀л, ‑а, ‑о, мн. прежумѐли, св., прех. и непрех. Диал. Прежумявам, премигвам. Беше [Гъчо] грамаден на ръст, с широки рамене .., все прежумваше с едното си око. Ил. Волен, МДС, 118.