ПРЕЖУРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЖУ̀РЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Поет. Прич. мин. страд. от прежурям като прил. Който е прегорял, изгорял обикн. от слънцето; опърлен. Над прежуреното поле вече наближаваше пладне, не се чуваше дъх. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 117. Малкият [син] имаше нещо от здравината на майка си, .. от скрития чар, който излъчваше прежуреното ѝ .. лице. Д. Спространов, С, 90. Да лежиш по гръб на топлата земя, / да вдишваш миризма на прежурена трева, / .. / това значи може би: / да стигнеш небето с ръка. Ел. Багряна, СЧ, 80.