ПРЕЖУРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕЖУ̀РЯМ, ‑яш, несв.; прежу̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Поет. За слънце, огън и под. — грея1, пека много силно; препичам. Приказва му тя [врачката] и усеща, че жаждата я мори, слънцето прежуря и изгаря всичко наоколо. Н. Каралиева, ЗБ, 16. Вляво от борда слънцето едва беше се вдигнало до първите филистрини, но вече тъй прежуряше, че подскачахме, ако стъпехме боси на палубата. Б. Трайков, ВО, 28. Излезе на къра, при жътварите, .., погледа ги, но слънцето прежуряше здраво и той се уплаши да не слънчаса. А. Гуляшки, Л, 467. Слънцето клонеше на запад и вече не прежуряше. М. Грубешлиева, ГР, 147. Ручок дохожда и слънце-пламък / прежуря, пали дърво и камък. П. К. Яворов, Съч. I, 40. Препекло слънцето — прежуря / невем на дъжд: горещина / небивала! К. Христов, Избр. ст, 288. В Австралия, .., въздухът е сух, слънцето прежуря и земята е скудно снабдена с влага. Д. Витанов, ФГ (превод), 46.