ПРЕЗВИТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗВЍТЕР м. Църк. 1. Степен, сан в църковната йерархия; свещеник. Към високият чин по-главно относят ся три степена на священството: епископ, презвитер и дякон. З. Петров и др., ЧБ (превод), 55.

2. Лице с такава степен, сан; свещеник. Монахът .., приведе снага в дълбок поклон и целуна десница на отците, .. Бяха епископ Стефан и презвитер Козма — дворцовият свещеник. М. Смилова, ДСВ, 44. Писателят презвитер Козма, .., се оплаква, че в България хората се били отвърнали от Бога. БР, 1931, кн. 6, 203. Названието презвитер внесено е от гръцкия превод на старият завет, .., значи старейшина. З. Петров и др., ЧБ (превод), 56-57. Той [Траян] .. написал писма [на азиатските черкви], .. да ги помоли да си почитат епископите, презвитерите и дяконите. Д. Душанов, ИПХЧ, 29.

— Друга (остар.) форма: презбитер. — От гр. рсеувэфеспт. — С. Врачански, Неделник, 1806.