ПРЕЗВЍТЕРА ж. Църк. Съпруга на свещеник; попадия. Той смяташе попадията за проста и глупава, но мъката му беше толкова голяма, че вечерта — .. — се оплака и на нея. — тежки години, презвитера! — Тежки попче. Г. Караславов, Избр. съч. II, 8.
— От гр. рсеувхфЭсб.