ПРЕЗВЍТЕРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Църк. Книж. Който се отнася до презвитер. Писа се у нашето Митрополитскаго дома Терновскаго — според данната на архиереите власт, .., за ръкоположението иподяконно, дяконно и на презвитерно да вхожда у достоинството. Н. Хилендарец, СПП, 64.