ПРЕЗГЛАВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀЗГЛАВА нареч. Разг. 1. Отгоре, върху главата си, на главата си, така че главата ми да е скрита, покрита, за да ми е топло, да не чувам или да не виждам (слагам, премятам нещо, обикн. завивка, дреха и под.). Водачът ми, след като скочи от магарето, се сви на тревата в краката му и се зави презглава с ямурлука си. А. Дончев, ВР, 139. Мъжът се завил с чергата презглава, потаил се и се престорил на заспал. Елин Пелин, ПР, 154. Той беше преметнал покривката презглава и спеше дълбоко. Д. Талев, С II, 134. // През отвора, разреза, деколтето за главата (обличам, събличам). — Нервничеха [момчетата]. Нахлузваха презглава ризата пред мене. Почти забравяха, че съм момиче. Бл. Димитрова, ПКС, 89. Маргаритка не съвсем охотно събува сандалите си и сваля презглава роклята. П. Незнакомов, МА, 74.

2. Като обръщам, преобръщам тялото си напред, така че главата е отдолу (падам, обръщам се); надолу. Ала конят не мирува, .. И с ездача от сред път той .. тъй силно се разскача, та като перце ездачът презглава се прекатурна и във локвата цамбурна! СбХ, 147.Тя млатнала един полицай, който посегнал да я хване, ама така го млатнала, че се преметнал презглава и пистолетът му отхвръкнал из джоба. Ст. Даскалов, СЛ, 117. Разбойниците седяха около огъня, пееха и пиеха, а старата разбойничка скачаше и се премяташе презглава. Св. Минков, СЦ (превод), 56.И като дърпал, дърпал [вълкът], изскубнал корена и паднал презглава. Нар. прик., СбНУ LVI, 19. Па си стана дете Голомеше, / та улезна у ладни яере, / да избира коня спроти него. / Първа коня хванало за опашка. / Първа коня презглава превърли. Нар. пес., СбНУ IX, 80.

3. Много бързо, с все сила (тичам); стремително, лудешки, силно. Видяха се няколко бели фигури, които тичаха презглава и се губеха в мъглата. Й. Йовков, Разк. I, 193. Ще бъде ли готово всичко навреме? .. Защо трябва да се бърза презглава в последния момент? ВН, 1960, бр. 2662, 2. И без да чакат те за повече слова, / кой както свари кон долавя, презглава / готов да полети. П. П. Славейков, КП ч. III, 208.

4. Диал. Много силно, буйно, неудържимо. Веселата дружина се изсмяла презглава от тия шеги на Царски. З. Стоянов, ХБ, 78. Ругае презглава / той всеки, който се на пътя му изпречи. К. Христов, ЧБ, 303. Ако ли някак се пошегува неприлично [приятелят], той се кикоти и смее презглава. У, 1871, кн. 1, 367.