ПРЕЗИМЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀЗИМЕ, мн. презименА̀, ср. 1. Второ име, което се прибавя след личното (бащиното или фамилното име). Учениците са записани по азбучен ред на презимената им. Н. Инджов, ПП, 146. — Как се казва? — Гина се казва, ама помня ли Ј презимето. П. Вежинов, ВП, 128. Преизмето Раковски той приел след излизането си от затвора. Н. Ферманджиев, РХ, 34. Презимето, което следва името, прави с него една цялост. Народната реч не борави с презимена. БЕ, 1958, бр. 6 [еа]. И в писменото и в словесното изложение ищецът е обязан: .. да покаже званието, собственото и отеческото имя, презимето или прякорът и местожителството. ВП, 19.Опустело ти името и презимето. Клетва.

2. Прякор. — Освен име няма ли презиме тоя бай Пандо? — .. — Това му е презимето. Името му е Делчо. Делчо Пандов се казва, но всички му викат бай Пандо. М. Марчевски, П, 169. Уста Гачо, .., беше лют, но не като пипер, а също като растението, с презимето на което го кичеха; .. (ряпа). П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Провикна се Секула Детенце: "Дръж се ниакъв църн Арапин / ..; / мен ме викат Секула Детенце, / на презиме Соколово дете." Нар. пес., Христом. ВВ II, 115.