ПРЕЗИМУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗИМУ̀ВАМ, ‑аш, несв.и св.;презимя̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх и презимѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. презимя̀л, ‑а, ‑о, мн. презимѐли, (диал.), св., непрех. Прекарвам зимата; иззимувам, иззимявам. Всички птици отлетяха, в южните топли страни да презимуват. А. Каралийчев, ПС III, 92. Ние тряба да презимуваме и тая зима на Балканът, — за напролет е добър господ. П. Хитов, МП, 37. На другата година (1188) през пролетта Императорът сам дойде с друга войска, която присъедини с оная, що презимува при Българските предели. Д. Войников, КБИ, 131. — Ще отида долна земя, / да обидя сиво стадо, / .. / здраво ли са презимили, / живо ли са изягнили. Нар. пес., СбНУ XI, 7.