ПРЕЗИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕЗЍРАМ, ‑аш, несв.; презрА̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. презря̀л, ‑а, ‑о, мн. презрѐли, прич. мин. страд. презря̀н, ‑а, ‑о, мн. презрѐни, св., прех. 1. Само несв. Смятам нещо или някого за долен, жалък, недостоен, изпитвам чувство на превъзходство към него. Сега той наистина презираше стария си приятел и съратник. М. Марчевски, П, 153. За какъв дявол бе дошъл тук? Той презираше тия хора, а към стопаните на къщата хранеше неудържима враждебност. Ем. Станев, ИК I и II, 266. На тези читатели и критици им се струва, че г. Яворов е от тяхната пасмина. Горко им! Той ги презира повече отколкото аз. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 177. Зора се обърна, погледна го и зелените Ј очи запалиха зли искри. — Дивак! .. Грубиян! .. Презирам те! К. Петканов, В, 206. — Няма ли да ме презрете / за прекрасната лъжа? М. Петканова, Ст, 48. Всичките велики и славни мъже имали са и силни неприятели, които те са презирали. П. Р. Славейков, Р, 6.
2. Смятам, преценявам нещо за недостойно, долно или незначително, незаслужаващо внимание; пренебрегвам. Той винаги и от все сърце беше презирал и ненавиждал унинието. А. Гуляшки, ЗВ, 246. Той презираше сребролюбието и всяка алчност. Д. Талев, ПК, 142-143. И страдам. Аз презрях / радостите на живота. П. К. Яворов, Съч. I, 124. Де останаха ония свети чувства, които те правеха да презираш всички опасности и неуморимо да вървиш към намислената света цел? В. Друмев, И, 44-45. Устрояват ся мореплавателни компании, които за да постигнат една общеполезна цел презират яростите на стихите и със своите изкуствени корита преминават безпрепятствено бездънните морски глъбини. СбДЧ, 221. презЈрам се, презрА̀ се I. Страд. от презирам. Истинският спартанец обикновено бил мълчалив. Многото говорене .. в Спарта се презирало. Ист. V кл, 64. II. Възвр.и взаим. от презирам. Забавих крачка пред него [шефа]. Погледнах го. И цял живот ще се презирам за тоя раболепен поглед. Бл. Димитрова, ПКС, 346. Ала едновременно с
уважението, което изпитваха един към друг, двамата мъже се презираха скрито. Д. Димов, Т, 130-131.