ПРЕЗМОРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗМО̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. За кораб и под. плавателен съд или за друго транспортно средство (обикн. въздушно) — който прекосява морето, който се движи, преминава през морето. Като ходеше, той леко се полюляваше, сякаш стъпваше по палубата на малък презморски параход. А. Гуляшки, Л, 319.

2. За страни, места, територии — който е разположен през море, отвъд морето; задморски. Добиването на мекото самоковско желязо, което чрез бургаската скеля се разнасяло в презморските страни, .. престава. УП, 1926, бр. 1-2 [еа]. Новата синтетична метода на Хойман промени курса на цяла флотилия кораби, които до преди това пренасяха индиго от далечни презморски страни. К, 1971, бр. 2 [еа]. Долетял из презморски страни, / страстен дъх ме унася, опива. Д. Дебелянов, БСб, 36. В голям град презморски, приморски / оставих снаги и коски [кости]. Р. Жинзифов, НС, 178. // За някаква дейност, обикн. транспорт и търговия — който се извършва, прилага, използва от страни, организации, хора, народи от двата бряга на морето. Самите финикийци започнали да се нуждаят от голям брой роби, .. Всичко това ги карало да разширяват своята презморска търговия. А. Бешков и др., ИГ, 6.

3. Който се получава, взема, идва от такива страни, територии. Събрало се Марко срамно госке, / .., / па говора у честни трапези: / .. / Защо няма риба от Орида / .., / руйно вино от презморско грозде. Нар. пес., СбНУ XLIV, 5. Да видите .., / какво Гюро либе либи: / снага му тънка висока, / като презморска тръстика. Нар. пес., СбНУ III, 31. Мен ми, мамо, харесва / едно момиче презморско — / нийде му няма хубостта! Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 104.