ПРЕЗНОЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЀЗНОЩ 1. Нареч. Късно през нощта; нощем, среднощ. — Останах сам-самичък със свойта жалба без жалост, свойта мъка без тъга: с гората двама да жалим. Пък запяла бе презнощ гора и шума. Кр.

Кръстев, Съч. I [еа]. Като разбрал, как три млади бедстват да изгубят непорочността си, отиде презнощ и им хвърли пари в стаята през прозореца. Й. Ненов, ЧГ (превод), 11-12. Поговори Марика: / — Що е паша по-горен / от Марика Попова, / та презнощ моми да сбира / хоро да му играят. Нар. пес., СбНУ XIV, 31. Да съберат, да изпратат, / петстотин кара алтъне, / хиляда бели грошове. / Ако пари не допратат, / ние ще презнощ да додем, / селото да им изгорим! Нар. пес., БНТв III [еа].

2. Като същ. презнощ, ‑щтА̀, мн. ‑и, ж. Поет. Обикн. със съгл. опред. Част от нощта, обикн. в средата на нощта; среднощ, полунощ. Никъде не би могъл да станеш в такива тъмни презнощи с такава непринудена лекота, както в една планинска хижа. Бл. Димитрова, Л [еа]. — Болна съм, дружки, .., лазят ме тръпки, света ми се вие, вихър се кани, а презнощ е тъмна. П. П. Славейков, ЕП 1907, 28. До дома някой непознат / по късна презнощ ме довлача. Д. Дебелянов, ЗлП, 28. И той все тъй край нас до късна презнощ дреме. К. Христов, Избр. ст, 99. Но в презнощ дълбока — как бе и до днеска не знам — / нечуто и тайно изнесе ме някой оттам. Н. Зидаров, НС, 13.