ПРЕЗПОЛОВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗПОЛОВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; презполовя̀, ‑Јш, мин. св., ‑Јх, св., прех. Диал. Преполовявам. Те са осемнадесет души. .. Няколко сражения с аскера са ги презполовили, защото те бяха около трийсет и пет души преди един месец. Ив. Вазов, ЖИ, 95. Близо неделя вече копаят Вълковото лозе, а не са го презполовили още. Ст. Марков, ДБ, 470. Още с влизането тате ми по‑

сочи купчината каишки, .. Тъкмо бях презполовил купчината, когато в дюкяна влезе Орце Солунчето. Г. Белев, ПЕМ, 45. Месец подир туй го [костенурчето] видяхме отново, то вече бе презполовило пътя до реката. Й. Радичков, НВ, 46. Че си стана жена / на нива отива. От обяд до пладне. / Нивата презполови, / а до вечеря нивата дожъна. Нар. пес., СбВСт, 818. презполовявам се, презполовя се страд.

ПРЕЗПОЛОВЯ̀ВАМ СЕ несв.; презполовя̀ се св., непрех. Минавам или свършвам до половината; преполовявам се. Цяла нощ сън та не хваща, .. Ето, без да усетим, и нощта се презполовила. Ил. Блъсков, С, 7. Великден се мина, и лятото се презполови. КН, 45.