ПРЕЗРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗРЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Обикн. с предл. към. Силно чувство, отношение на незачитане, пренебрежение към някого или нещо, поради преценка, мнение, че е недостоен, неморален, че стои по-долу в някакво отношение, че не заслужава внимание и др. Но той не знаеше, неприязън и презрение ли будят у него тия думи на началника, или само едно съжаление. Т. Влайков, Съч. III, 287. Останах пред воденицата, изпълнен с презрение към себе си. А. Дончев,ВР, 144. Ако трябва да се търси неговото място в българската поезия, то е, .., при Яворов, с това презрение към всяка простащина, с тоя гневен патос, с който е пропито цялото творчество на Яворов. Н. Лилиев, Съч. III, 47. Той [агентът] почувства презрение към лекомислието на другаря си и омраза към жертвата, която щяха да арестуват. Д. Димов, Т, 248. Разказаха ни, че те [клошарите] проповядват философия на леността и на презрението към всякакъв труд и че намират щастие в безделието и мизерията. Ив. Мирски, ПДЗ, 78. Сигурен бях, че .. той ще бъде още по-опасен противник, защото в него имаше воля, стръв и презрение към смъртта. А. Дончев, ВР, 134.

2. Проява, израз на това чувство, отношение чрез жестове, поглед, приказки и под. А Хрельо, с пламнало от горчиво презрение лице, изгледа намусено и трима ни. Ст. Чилингиров, ХНН, 111. В погледа на Селим хан блестеше такова безгранично, дълбоко, неизразимо презрение, такава гола погнуса, че мюфтията помисли: "До края на дните ми ще ме преследва този поглед." В. Мутафчиева, ЛСВ II, 495. Имаше някакво неопределимо, но видимо презрение в доволството, с което Абдул Азис посрещаше приветствията на тълпата. Ст. Дичев, ЗС I, 15. Царят: Кой дръзна да те оскърби? Сара: Не би се някой осмелил, / ала в очите на болярина Деян / понякога чета презрение. М. Петканова, ЦТ, 32. "Средната ръка", обикновената публика чува само ругания и присмех, вижда само презрения. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 211. // Рядко. Обикн. мн. Думи, с които се изразява такова чувство, отношение. С чест герой умира, мре с нечест разбойник. / .. / Клетвени уста презрения мълвят. В. Марковски, СМ, 210.