ПРЕЗРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕЗРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; презрѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, св., прич. мин. деят. презря̀л, ‑а, ‑о, мн. презрѐли, непрех. Узрявам повече, отколкото е необходимо, като качеството ми започва да се влошава; преминавам. Зреят, презряват плодовете, окапват и угниват. Елин Пелин, Съч. V, 25. Житото на

места презря и зърното се изрони. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 299. Когато зарзалите и кайсиите презреят, започваме да ги сушим. Н. Каралиева, ЯЧ, 76. Ливадите цъфтяха. Мечидолци се надпреварваха да ги косят колкото може по-бързо, докато тревата още не бе презряла. К. Калчев, ЖП, 139. // Стесн. Превкисвам, ферментирам повече от нормалното. Този начин на ферментиране .. дава добри резултати без особено голяма опасност да презрее сметаната. Н. Димов и др., ТМ, 40.