ПРЕИЗПОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИЗПО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Остар. Книж. Който се отнася, който е свързан с преизподня; адов, адски, пъклен. И по-висок / ще бъде нашият полет свободни / въпреки всички сили преизподни! Ив. Вазов, Съч. V, 118. Фанариотската лукава политика .. употребяваше всичките си, преизподни ухищрения, за да сее помежду им всякакви раздори и несъгласия. СбДЧ, 222. И продължителен вик от ура! затрещял, заплющял и екнал по сичкото пространство, по сичките кътове на преизподния ад. Ил. Блъсков, ТСР, 28. Лицето Ј беше настръхнало. Погледна го с един поглед грозен, преизподен и неумолим. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 83.