ПРЕИЗПОДНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИЗПО̀ДНЯ ж. 1. Книж. Ад, пъкъл. Дошло е време и царете, и болярите, слуги и съпричастници Сатанаилови да бъдат хвърлени там долу в преизподнята. Ст. Загорчинов, ДП, 345. Познаваше той хитрините на ромейците. Нямаше да го изиграят те, ако ще би да му изпратеха .. и самия дявол от преизподнята! О. Василев, ЗЗ, 97. Той [Сатаната] е повелявал на небесните сили, отговаря Христос, и слазял е от небето в преизподнята. СбС, 81. Ако аз загубя тебе, — по-добре ми е да сляза в преизподнята. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 82. Не се гневи и не ревнувай, Патрокле, ако се научиш в преизподнята, че аз връщам Хекторовото тяло на баща му! Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 89. ^● Обр. Малко или много, всеки е минал през рая, чистилището и преизподнята на любовта. М. Кремен, РЯ, 34. Знаех много добре, че един поет може да обърка една жена винаги, да я тикне в преизподнята на страстта и след това да я зареже. Й. Попов, БНО, 124-125. Злата жена в дома на добраго человека, за него е преизподня в тоя свят. А. Гранитски, ПР (превод), 54.

2. Прен. Поет. Бездна, мрак, пропаст. Нали знаем, че Орфей слиза чак в преизподните на ада. Ив. Вазов, Съч. XII, 101. Който иска да създаде нещо по-сериозно в музиката, трябва да отиде по следите на Бетховена и Вагнера, които водят в преизподните на

душата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 141. Аз слизам от незнайни върхове / в усоите на мрачни преизподни. Н. Лилиев, Ст 1932, 87. Видът на най-чистото щастие / едно ми открива, що ден: / че рана с годините расте, / че е преизподня във мен. К. Христов, ППож., 43.