ПРЕИНАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИНАЧЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от преинача и от преинача се като прил. Който се представя или тълкува в друг вид, по друг начин, невярно, обикн. с някаква цел; изопачен, изменѐн, променен. Все Ј се струваше, че вижда падналото в краката Ј обезсилено тяло, .. На два пъти го сънува — все този момент: преиначен, чудновато изменен. Г. Райчев, ЗК, 218. Резолюция, написана на първата бяла страница с дребен и гладък почерк: "Събитията осветлени неверно и неточно, фактите преиначени". Л. Стоянов, Избр. съч. III, 435. Някой може да ни увери, че между тия ръкописи ни се намерват и много преиначени пергаменти. Ч, 1871, кн. 9, 276.