ПРЕИНАЧЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕИНАЧЀНО нареч. В друг вид, по друг, обикн. неверен начин; изопачено, изменено, променено. Нейните думи много често се занасят на стрина Венковица съвсем преиначено. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 277.Чиновник в някое съдилище, .., ако на‑

пише преиначено изповедите и показанията на лицата, .., наказва се с временно полагание в окови или в крепост. Ф. Перец и др., НЗ, 43. Благопристойният викторианец .. преиначено разбира или направо не разбира това, което му говори неговият остроумен прислужник. Н. Георгиев, ЦЧХЛ [еа].