ПРЕКАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКАЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прекаля̀, ‑Јш, мин. св. ‑Јх, св., непрех. 1. Обикн. с предлог с (в). Върша нещо в много висока степен, като преминавам границите на нормалното, редното, полезното. Сега стана вторият сериозен сблъсък между архитекта и мене. Той прекали в язвителните си подигравки. Бл. Димитрова, ПКС, 203. А може би и се досещаше някак, че бе прекалил с виното. Д. Талев, ЖС, 314-315. Кога прекалеше в шегите, някой засегнат от нас ще се поразсърди, но той бързаше да се извини: "Не ми се сърди бе, нали знаеш, без закачки не мога". СбАСЕП, 313-314. Има и такива, които много хортуват и май прекаляват с приказките си, а някои са дори и хлевоустички. Ил. Блъсков, ПБ II, 32.

2. Върша, правя нещо или изразявам някакви идеи, мироглед и под., които се оценяват като недопустими, неприемливи или лоши от позицията на определени нравствени норми. Има наистина погрешки, за които бащата трябва да се кара на детето си, но не бива да го прекалява, а наскоро да се укроти. Лет., 1872, 150. прекалявам се, прекаля се страд. Нечисто е всичко, що е гнъсно наглед или вони, .., ала и с чистотата не бива да се прекалява. Д. Талев, ЖС, 23. прекалява се, прекали се безл. Старият Джупун възпитаваше децата си в правилата на селско-еснафския морал: да се живее трезво, .., да не се прекалява в ядене и пиене, да се дири радост в труда. Ем. Станев, ИК I и II, 31.