ПРЕКАЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКАЛЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от прекалявам. — Ти напоследък почна да го попрекаляваш, .. — Колкото за прекаляването, ти го прекали с Катя. Ст. Чилингиров, РК, 197-198. Инспекторът я [Димка] похвали, насърчи я да работи в неделното училище, но накрай се пак подсети, да няма прекаляване. А. Страшимиров, К, 20. От едно извънмерно желание да бъдат угодни, людето са обръгнали на прекалявания и на обичайни хвалби. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 17. "Не преяждайте — това е прекаляване с ядене .. Не прекалявайте дори с труда .. И обратното — не се отдавайте на свръхленост — това е прекаляване с бездействието" — повтарял народният лечител [Димков]. ЖнТ, 2006, кн. 40 [еа].