ПРЕКАРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕКА̀РВАМ1, ‑аш, несв.; прека̀рам, ‑аш, св., прех. 1. С превозно средство карам нещо или някого (обикн. товар или пътници) от едно място на друго; превозвам, транспортирам. Тревите избуяха високо. Синорите зашумяха. Започнахме да косим ливадите и да прекарваме сеното вкъщи. К. Калчев, ПИЖ, 70. Поленаков беше битолчанин — баща му се занимаваше с кираджилък, прекарваше стока от Битоля до близките градове. Д. Спространов, С, 157. Нашите ятаци .. с камиони прекараха голямо количество брашно. М. Гръбчева, ВИН, 315-316. Работниците ломяха скалите с динамит и железни лостове, а до каменотрошачките ги прекарваха с вагонетки. Д. Ангелов, ЖС, 315-316. — Земи си, мене, делийо, / ша ти докарам, прекарам, / девек товара дарове, / и аз сам мома, та десет.
Нар. пес., СбНУ XII, 19. // С превозно средство карам някого или нещо през някакво препятствие, което прекосявам; превозвам. Илиица отиде в колибата, дето спеше ладиярът, за да го извика да я прекара .. Искърът шумеше страшно. Ив. Вазов, Съч. XI, 11. И като прекара пророк Еремия на другия бряг, лодкарят разчеса рижата си брада и смотолеви: — Този път няма да забравиш да си платиш, нали? Й. Попов, ПЧ, 48. Па ми е придошло / дреновското дере. / Отдолу ми иде / Кольо Камбура / с куцото магаре, / а булки му думат: "Ей та тебе, Кольо, / колку пари искаш, / за да ни прекараш?" Нар. пес., СбНУ XLVI, 258.
2. Карам или водя някого или нещо (обикн. човек или животно) да мине отнякъде, през или покрай някое пространство, място , препятствие; превеждам. Водачът ми .. ме прекарваше ту край кошари, ту през прелестни ливади, ту през сенчести гори без път. Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. — Аз ще ви заведа — каза накрая Ленко. — Ще ви прекарам през такива пътища, през които нощем никой не минава. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 310. Една тъмна мартенска нощ немецът се върна .. и каза: — Тази нощ ще заградим Петко [войвода] в Мароня, а утре ще го прекараме вързан през Дедеагач. Ст. Сивриев, ПВ, 177. Пенко, още сънен и замаян от планинския приказен свят, прекарваше край чичо си Стоян овците една по една, за да ги издои. П. Здравков, НД, 125. Няколко пъти тя прекарва каруцата край къщи, като седи горда и засмяна до уши на предната седалка. П. Незнакомов, МА, 13. За чудо е гора продумала: / "Леле Марко, леле добър юнак, / язе имах у гора извора, / наминаа снощи клети турци, / прекараа три синджире робе: / .. Та извори они пресушиа." Нар. пес., СбНУ XLIV, 33.
3. Правя нещо (въже, конец, игла и под.) да мине между нещо или през дупка, процеп, през някаква материя, предмет; промушвам, прокарвам, провирам. Бащата и синът слезли от магарето. Вързали му краката с въже. Прекарали под въжето прът и понесли магарето на рамо. Ран Босилек, ВП, 94. Един от налбантите .. прекарва края на въжето зад един от задните му [на коня] крака, между глезена и копитото, след туй препъхва края на въжето. Й. Йовков, ЧКГ, 72. Колбата затъкат с продупчена затикалка, чрез която прекарват стъклена тръбица. Знан. 1875, бр, 1, 9. В къщи ни съобщиха, че Танас по невнимание бил прекарал иглата на машината през показалеца на лявата си ръка. Ст. Чилингиров, ХНН, 181. Кой е юнак над юнак / кой е роден от юнак / куршум да си ми прекара / куршум през златен пръстен. Нар. пес., СбНУ XXVI, 60.
4. Стесн. Спец. Правя нещо (материал, суровина, продукт и др.) да премине през някаква машина, инсталация, уред или под., обикн. за да бъде обработено; прокарвам. В завода нарязаха стъблата [на царевицата] свариха ги на каша, прекараха ги през пресите и накрай от машината изкочи топ хартия — и то каква хартия! П. Бобев, ЗП, 40. Смесили го [бакелита] с дървени стърготини, прекарали го през горещите преси и накрай — ето ти мастилница, острилка, автоматична писалка. П. Бобев, ГЕ, 123-124. С шупливината си служат при направата на цедилките: водата е нечиста, прекарват я през камък, шуплите на който пропущат само частиците на водата. И. Гюзелев, РФ, 8.● Обр. — Няма да са весели дните ѝ. Всичко все през сърцето си прекарва. М. Яворски, ХСП, 226.
5. Разполагам или монтирам, поставям, правя да има някъде път, железопътна линия, електрическа инсталация, телефон, водопровод или друго техническо съоръжение; прокарвам. Живеем си сега на новото място, височко е, но до нас магистрала няма и скоро няма да прекарат, та е спокойно. Р. Белчев и др., КБС, 30. Прекараха железопътната линия и движението по шосето почти спря. Й. Йовков, Разк. III, 152. Хаджиставрев, който се стремеше да върви с времето си, бе прекарал електрически звънци във всички стаи на кантората си. Д. Спространов, С, 77. От града пристигнаха електромонтьори, включиха станцията и токовата мрежа, прекараха телефон. А. Гуляшки, МТС, 308.
6. Спец. В геометрията и техническото чертане — начертавам линия от една точка до друга; прокарвам. През точката М1 прекарваме права, успоредна на оста Ох. Тя пресича правата М2М2 в точка А. Алг. и анал. геом. IX кл, 10. Прекарвам перпендикуляр от върха на триъгълника към основата.
7. С предл. по. Движа нещо, обикн. ръка или някакъв предмет, по някаква повърхност; прокарвам, поглаждам. Фелдшерът стоеше прав, прекарваше от време на време ръка по косата си, сериозен, важен. Й. Йовков, ВАХ, 56. Офицерът прекара уморено ръка по челото си. П. Вежинов, НС, 133. Несъблечена, в синя копринена рокля, тя държеше в ръцете си китара и прекарваше пръстите по кордите, сякаш се опитваше да налучка някакъв забравен акорд. Ем. Станев, ИК, 37. Той беше взел говежди гребен и чешеше едрото кротко животно. Биволицата протягаше с готовност шия... Старецът прекара гребена по широкия гръб на черното животно. Г. Караславов, Избр. съч. V, 154. ● Непрех. Остар. С предл. с и същ. Поглаждам. Драгомир: (зема писмото, прекарва с ръка на лицето си и казва на себе си.) Какво щях да направя, Боже мой. В. Друмев, И, 39. Там той се пообърна и каза на Чубрата като прекарваше с ръка по дългите си мустаци. Й. Йовков, РАХ, 160.
8. Прех. и непрех. В съчет. със същ., означаващи периоди от време и обстоят. поясн. за място. Намирам се някъде през определен отрязък от време; изкарвам2, престоявам. Байлово се казва моето малко и хубаво село, където .. съм прекарал незабравими детски години. Елин Пелин, ПБ, 5. Дядо Кральо .. прекара живота си и умря като слуга в чифлика. Й. Йовков, ЧКГ, 104. Тук-там пасат дръгливи коне, прекарали зимата в оборите, а сега отслабнали от зелената паша. Ем. Станев, ЯГ, 69. Минаваха [вдовици] приведени край вратниците, носеха жито в църквата, после с часове прекарваха на гробищата. К. Петканов, МЗК, 156.
9. Непрех. В съчет. с обстоят. поясн. за начин. Живея или се чувствам в определeн период по някакъв начин. Стрина Венковица по цял ден прекарва самичка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 303. Един стар магер и един пратен за наказание монах прекарват в мързел тук. Елин Пелин, Съч. IV, 82. Заведе я на ресторант, след това се разхождаха под ръка в Борисовата градина .. Прекараха весело и се прибраха в къщи щастливи. М. Грубешлиева, ПП, 215-216. Разкажете ми по-подробно, Евгенио, как прекарвате. Хрумна ли ви нещо ново да напишете? Ив. Вазов, ПЕМ, 30. На турските къшли въобще .. овчерите прекарват с по-малко разноски, отколкото по котленските къшли. З. Стоянов, ЗБВ I, 23.
10. Случва ми се нещо, съществуването ми се съпровожда или затруднява от някакво събитие (обикн. беда, неприятност, изпитание), което успявам да преодолея, да надмогна; преживявам, изживявам, изкарвам2. Колко премеждия беше прекарал той [сомът] през свой дълъг живот! Колко пъти беше се отървал от явна смърт! Д. Калфов, КР, 7. Нашето малко отечество прекарва една много опасна криза, която се чувствува на всяка крачка. Г. Кирков, Избр. пр I, 86. Честити са хората, които не познават опасността, която прекарват. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 48. По този начин, като е прекарала сичките препятствия, Европа е дошла до настоящето си състояние. Ч, 1872, кн. 13, 636. Че расна Станка, порасна, / станала ѝ двайсе годишна, / тежки неволи прекара. Нар. пес., СбНУ XXVII, 185. // Само св. Разг. Оздравявам, излекувам се от някаква болест, обикн. тежка; преболедувам, изкарвам2. Месец по-късно седмина .. излязоха от болницата .. всички бяха прекарали холера, вече оздравели, но още слаби. Й. Йовков, Разк. III, 50. — Сигурно искате да узнаете защо съм в инвалидна количка? Прекарах инфаркт! Р. Балабанов, ТБК, 51. Детето прекара инфлуенцията по-тежко. Г. Караславов, Т, 231. От голяма сипаница много души умират, па и които прекарат, остаят глухи, слепи и слабоумни. Лет., 1874, 83. Дойде село сипаница, / та посипа сите моми, / ... Си лежаа, прекараа. Нар. пес., СбНУ XLV, 363.
11. Прен. Жарг. Излъгвам, измамвам някого; изигравам, прецаквам, премятам, изработвам, извозвам, изпързалвам. — Чергаланов, нали знаеш вица за преустройството? Да се пазиш от тези, които вече са се устроили, но преустройват другите,.. Сиреч да не те прекарат. И. Велчев, КЕЛ I, 34. И вашият Зола заслужено не е попаднал в "безсмъртните".. — Не за Нана — за Драйфусовото дело го прекараха евреите. Г. Стаматов, Разк. II, 96. — Опитват се да те прекарат, внимавай!
12. Жарг. Грубо. Обикн. за мъж — успявам да осъществя сексуален контакт, обикн. по непочтен начин, чрез лъжа, измама и под. Прекарал едно готино маце.
13. Остар. и диал. С предл. в. С решение, заповед или под. премествам някого на друго място, в друга група, категория и под.; прехвърлям. Съдебните власти се бяха съгласили, срещу парично възнаграждение, да ни прекарат във втората категория виновни, които бяха включени в амнистията. К. Величков, ПССъч. I, 150. Само отсега да си ти река, Миленко: да не ми го [момчето] прекарваш догодина в други клас, че виж, малко е на бой. Л. Александрова, ИЕЩ, 48.
14. Остар. и диал. Пресилвам от работа добиче. Който желае да има по-голяма полза от добитъка си — воловете си,.., той тряба винаги навреме и редовно добре да ги храни, .. ; на работа много да не ги прекарва, но да ги оставя да си поотпочиват. Ступ. 1875, бр. 4, 30. // Прех. и непрех. Остар. Употребявам, взимам или правя нещо в по-голяма степен, отколкото е допустимо или нормално; прекалявам, надвишавам. Бива да ся поразвеселите .., но никога да не прекарвате яденето и пиенето, та после да ся поболите. КН, 61. Който прекалява и прекарва властта си над ония, които не могат да му ся опрат, той може да е голям чловек, но много надалеч е от да е благороден. Й. Груев, СП (превод), 317. прекарвам се, прекарам се. I. Страд. от прекарвам в 1-8, 10 и 14 знач. Иглата има връх .., удебелена част и отвор, наречен ухо, през което се прекарва конецът. Н. Афлатарлиева и др., ТГО, 10. През три точки, които не лежат на една права, може да се прекара само една равнина. Стереом. V кл, 6. II. Безл. от прекарвам в 9 знач. "Хубава жена е нашата Лина: макар че е малко сноб .. Но добре се прекарва в нейния дом." М. Грубешлиева, ПП, 223.
ПРЕКА̀РВАМ СЕ несв. прека̀рам се св., непрех. 1. Жарг. Излъгвам се, измамвам се; прецаквам се, извозвам се, изпързалвам се. Ако вече сте се прекарали да стигнете до там [до Горна баня], спасението е едночасовият ход до манастира Св. Крал. ЛВ, 2001, бр. 20 [еа]. "Аз сам съм си виновен. Не
съм тъп, обаче се прекарах с училището, завърших със слаб успех." Кап., 2005, бр. 43 [еа]. Прекарах се с тази консерва, изобщо не става за ядене.
2. Остар. и диал. Преуморявам се, обикн. от работа (Д. Попов и др., БТР, 1994).
◊ Под плявата (сеното, сламата) вода прекарвам. Диал. Умея да постигам целите си, като действам тайно, скрито, представяйки се за тих, скромен. Прекарвам / прекарам на легло. Разг. Болен съм, боледувам, като известно време не съм в състояние да правя нищо и само лежа. По пътя простинал и трябвало да прекара на легло две седмици в Браила. Ст. Дичев, ЗС II, 308. Единият — рус момък, беше младоженик. Той още с тръгването на парахода получи морска болест и почти през целия път до Хавър прекара на легло. Г. Белев, КВА, 324. Прекарвам / прекарам под нож (сабя, ятаган) някого. Разг. Избивам, изколвам, посичам, обикн. много хора. Те [турците] могат да извършат клане над невинни наши сънародници, да прекарат под нож и мало, и голямо. Д. Спространов, С, 311. Прекарвам / прекарам през глава<та си> (паметта си, акъла си, ума си). Разг. 1. Нещо. Разсъждавам, мисля върху нещо чуто, преживяно или което зная; премислям. Новков постоя долу пред вратата на Загорски и прекара през ума си целия разговор. В. Геновска, СГ, 283. В овчарската колиба той разбра, че .. никой не иска да го слуша. Прекара целия си живот през главата си. К. Петканов, П, 114. Мария .. прекарваше разбъркано през паметта си спомени от детинството и се мъчеше да заспи. Д. Димов, Т, 47. 2. Някого. Последователно, едно след друго си представям различни хора, неща или събития, като ги преценявам с оглед на някаква цел. Когато по-рано прекарваше през ума си момичетата от махалата и пресмяташе, кое би било най-добро за тях, на Илчовичините момичета хич се и не запираше. Т. Влайков, Съч. I 1925, 195. Прекарвам / прекарам през едно сито някого. Разг. Отнасям се, постъпвам по един и същи начин (с различни хора). Прекарвам / прекарам през иглени уши (иглено ухо) някого. Разг. Подлагам някого на тежки изпитания, заставям го да изживее големи трудности, обикн. за да го изпитам, да го преценя. То не беше изпит, а изтезание. Прекарваха ни едва ли не през иглени уши. А. Станоев, П, 21. Прекарвам / прекарам през стърга<та> някого. Разг. Подлагам на различни изпитания, разследвания, коментари някого, обикн. за да го проверя. Да се проверят всички чиновници! Да се прекарат през стърга .. И всички прикрити противодържавни елементи да се уволнят незабавно! Г. Караславов, Избр. съч. II, 213.
ПРЕКА̀РВАМ2, ‑аш, несв.; прека̀рам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. Наричам някого с прякор или с някакъв укорен израз. — Тука, в Искрец ми викат Иванчо Тодоров, по баща ми, де; там у нас, ме прекарваха другояче, викаха ми повече Иван Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 196. — Княже! Аз познавам тоя чловек: викат го Иван Моралец. Той е Кормчий и прекарат го Горский чловек. БКн, 1859, кн. 1, 93. Не можеше да се измисли по-гнусна лъжа! Никога в Монтана не съм стъпвал. (След това в тоя орган на печата ме прекарваха "Твен, монтански крадец"). Пряп. 1903, бр. 9, 2. Майка му .. му наврела на главата търбушка и така детето си седело све дома покрай огнишче, та от тоа прекарвеле го "келеш". К. Шапкарев, СбКШ III, 27. прекарвам се, прекарам се страд.
ПРЕКА̀РВАМ СЕ несв.; прека̀рам се св., непрех. Остар. Представям се за някакъв, какъвто в действителност не съм; изкарвам се. — А propos, Шопов, познаваш ли тука някой русин, конт Брадлов? — .. Има българин Брадлов. .. Той се прекарва .. за руски конт! Ив. Вазов, Съч. XXV, 173. Ако владетеля, който се прекарва за представител Господен на земята .. стане още веднъж покровител на един режим, най-великите дела на който са зверствата над българите .. и колективните представления на Европа ще излезат ялови. Б, 1902, бр. 477, 3.