ПРЕКЛАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКЛА̀НЯМ, ‑яш, несв.; преклоня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. В съчет. с глава, чело. Наклонявам, навеждам (глава, чело) надолу обикн. при поклон или като израз на поклон, смирение и под.; свеждам, навеждам. Изведнъж първосвещеникът преклони главата си и по-силно заклати кадилницата. Ст. Загорчинов, ДП, 253. При всеки кръст ще преклони малко глава, а след третия ще направи дълбок поклон до земята. Т. Влайков, Пр I, 84. Това беше знаменитият бан Балдю. Той благоговейно прекланяше чело и правеше широки кръстове на гърди. Ив. Вазов, Съч. XIV, 9. И в тъмни спомени унесен / ще преклониш глава смирено, / като печален, малък цар. Н. Лилиев, Ст 1932, 39. Русанка глава преклони / и са Николу поклони. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 81.

2. В съчет. с глава. Наклонявам и опирам главата си, обикн. към, до някого или нещо, в израз на чувства, близост; прислонявам, свеждам, склонявам. Боян, окуражен, пристъпи крачка напред към майка си, неусетно коленичи и преклони глава в полата ѝ. Ц. Церковски, Съч. III, 136. За мъка и за горчилка се срящаме днеска, — додаде тя, като преклони глава въз сложената над плета Ненкова ръка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 140-141.

3. Диал. Убеждавам, склонявам; превивам, преклонявам. Най-сетне успях да го преклоня да прекъсне спора. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 58. Тя [Архелая] била премлада вдовица с 2 деца, когато баба ѝ, Фота, я преклонила да се покалугери. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 601-602.

4. Остар. В съчет. с колене. Прегъвам, подгъвам (колене), за да коленича, обикн. за молитва; преклонявам. Старецът, след

малко, пълен с набожност, преклони колене на зелената морава към изток; тепло ся Богу молеше. Ил. Блъсков, ИС, 102. След тези думи, Петър преклони колена пред образа на честний кръст и начна да шепне топла молитва. В. Друмев, НФ, 19. Като преклони колене и си свърши молитвата, старецът погледна старата Тулла. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 61. Присъствующите верни улавяли са се един други за ръце, преклонявали колена и правели три поклона пред своите старейшини. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 100. прекланям се, преклоня се страд.

ПРЕКЛА̀НЯМ СЕ несв.; преклоня̀ се св., непрех. 1. Покланям се, навеждам се обикн. в знак на почит. Прекланям се пред гроба Христов, над който гори вечно кандило. Ст. Чилингиров, ХНН, 198. — Боляри, поздравете годеницата ми, — каза Александър. Всички се преклониха при възходящето слънце в палата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 186. Рано сутрин дойде [при паметника] стар дървар, / свил във шепи оросено цвете, / преклони се, сложи го във дар. О. Орлинов, П, 87. — Ей фала ти, Марко Кралевике, / кой ти дойде сефте на манастир, / свали капа, та му се преклони. Нар. пес., СбНУ LXIII, 120. // Рядко. Навеждам се, свеждам се.

2. Обикн. с предл. пред. Подчинявам се, покорявам се пред някого или нещо заради силата, влиянието или властта му; превивам се. В по-заможните хора той виждаше черната и пъклена душа на Вълчана, в по-бедните — страхливци, които се прекланят пред богатите. Й. Йовков, Ж 1945, 55. Маджаровци и Бобчевци се прекланяха пред силния на деня и гледаха рахатлъка си. Бълг., 1902, бр. 447, 3. В чужбина нашите истински големи творци .. никога не се прекланят раболепно, не хълцат от робско умиление .. Те се изправят като равни пред равни и разговарят с европейските си колеги с достойнство.Е. Каранфилов, Б III, 194. Ако ли някой осъден майстор упорствувал и не се подчинявал на решението на еснафския съвет — нещо много рядко, — тогава .. заставяли непокорния да се преклони и изпълни решението. Ив. Хаджийски, БДНН, 49. Стори ми се обида за всички, а най-вече за един архитект, ако се преклони пред някакъв подпис. Бл. Димитрова, ПКС, 193.

3. Прен. Обикн. несв. С предл. пред. Изпитвам преклонение, почит към някого или нещо и обикн. го изказвам, показвам; почитам. Прекланям се пред идеализма на обикновените работници, пред готовността на народа ни да даде най-скъпото, което има — живота си. Д. Спространов, С, 79. Прости, отче, имам почит аз към твоята начетеност, прекланям се пред дръзновението ти, но не мога да се съглася с тебе. М. Смилова, ДСВ, 204. Имаше мнозина да го [Ив. Вазов] мразят, по политически причини, но всеки го уважаваше и се прекланяше пред високоблагородната му личност. СбЦГМГ, 212. Кой е проектирал тези съоръжения .., ние не знаем. Но трябва да се преклоним пред силата и дързостта на строителния гений на нашите далечни прадеди. ПЗ, 1981, кн. 10, 24.

4. Рядко. Наклонявам и опирам главата си до някого или нещо, като израз на близост; прислонявам се, склонявам се. Той дойде при мене .. Говореше ми, че къщата му е празна, че животът му минава, че иска да има още синове и дъщери. И аз се преклоних на рамото му. А. Дончев, ВР, 178.

5. Диал. За слънцето — приближавам се, към залез; накланям се, превалям. Да земе от край пак да запищува арга, трябваше толкова си време; а пък слънцето бе зело май да се прекланя. Т. Влайков, РП I, 58.

◊ Прекланям / преклоня глава (врат); прекланям / преклоня главата (врата) си. Обикн. пред някого, пред нещо. Книж. 1. Ставам или съм покорен, смирен пред силата или властта на някого; подчинявам се, покорявам се. — Тия, които гледаш да се прегръщат напреде ни, ще хвърлят пушката и отново ще преклонят глава пред ятагана на тиранина. Л. Стоянов, Б, 88. И той беше готов на това, но нямаше да преклони врат пред ненавистния Тертеров син. Ив. Вазов, Съч. XIV, 199. — Хората знаят кой е прав и кой е крив .. — Преклони си главата, християнско куче! И ти смееш да говориш? — извикал сърдито кадият. Л. Каравелов, Съч. II, 157. 2. Примирявам се, отстъпвам пред някого или нещо, въпреки че не ми харесва, и не се съпротивлявам. Ще не ще, тато се принуждава да преклони глава и да поиска от дяда Хаджия да го почака за тая сума. Т. Влайков, Пр I, 106. "Ти ми не даде по-напред Райка, че съм бил сиромах. .. Дай ми я сега, дядо Славчо!" И той ще преклони тогава глава и ще те даде, нали? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 143. Прекланям / преклоня глава (чело). Книж. Изпълвам се с уважение, възхищение, преклонение; прекланям се. Пред народния идеал .. всеки българин прекланяше глава безответно. Ив. Вазов, Съч. XXV, 199. Мой роден край! / .. Видях страни далечни, / пред чудни красоти прекланях аз глава. Д. Методиев, ШТ, 68. О, български славни войнико, / прекланям чело пред лика ти / пред дивната мощ на духа ти — / за всичко що вършиш велико! Ив. Вазов, Съч. V, 91. Прекланям / преклоня глава<та> (врата) на някого. Разг. Подчинявам, покорявам някого на волята си; сломявам непокорството, съпротивата на някого. Намеренията на турците да тръгнат въоръжени за Перущица се свеждаха до това: де кого срещнат от перущенските размирници, да ги удрят, да преклонят вдигнатата им глава. Г. Караиванов, П, 11.