ПРЕКЛОНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКЛОНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; преклоня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. Прекланям. Решил съм у тебе да служа, ако приемеш моята служба .. Ако моите просби не те преклоняват, слушай историята на моята злочестина. Н. Бончев, Р (превод), 73. преклонявам се, преклоня се страд.

ПРЕКЛОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; преклоня̀ се, св., непрех. Остар. Прекланям се. Народът гледаше от стените цариградски как ся преклоняват гръцките прапорци пред варвара. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 111.

◊ Преклонявам / преклоня коляно (колена<та си>). Остар. Подчинявам се, покорявам се, смирявам се. "Нашите юнаци пред никого не преклоняват коляното си." Л. Каравелов, Съч. II, 120. Защо ние да преклоняваме рабски колената си пред древните светила? При сичките свои недостатъци, ние стоиме много по-високо от тях. Знан., 1875, бр. 12, 187.