ПРЕКЛУЗИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКЛУЗЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Обикн. в съчет.: Преклузивен срок. Юрид. Краен срок, в който задължително трябва да се упражни някакво право. Конституцията изисква обвиненият да бъде предаден на съда в законно определения срок .. Преклузивният срок е в интерес и на разкриване на истината — всяка забава снижава до минимум възможностите за доказване на обвинението. Кап., 2004, бр. 38 [еа]. Оспорване на решенията на Общото събрание може да направи всеки акционер .. 14 дни от узнаването, но не по-късно от три месеца .. Тези срокове са преклузивни — след изтичането им правото на акционера на иск срещу дружеството се погасява. Кеш, 2002, бр. 26 [еа]. Обвиняемата .. пречи на приключване на следственото дело, а в същото време иска производството да приключи при условията на .. Наказателнопроцесуалния кодекс, който срок е преклузивен. Банкер, 2006, бр. 18 [еа].

— От лат. praeclusus 'затварям, преграждам'.