ПРЕКОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКОВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; прекова̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. 1. Кова нещо отново, повторно, обикн. защото се е разкова‑

ло или за да го изкова по друг начин. ^● Обр. Той [датският писател Йенс Якобсен] претършува речниците, ограбва де що намира в диалектите — и материала, зет от там, пречистя, прековава, дава му боя. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 177.

2. Диал. Изковавам, обковавам. — Мари Яно, мари лилянова, / кой ти герданя прекова. Нар. пес., СбВСт, 619.

3. Диал. Заковавам нещо от всички страни, отвсякъде; обковавам. Проговори цар Мир Стефан: / Хвала вамо, мои слуги, преком земя прековете, / мрежем небо премрежете, / да хванете три лебеда. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 354. прековавам се, прекова се страд.