ПРЕКОПА̀ВАМ

ПРЕКОПА̀ВАМ, ‑аш, несв.; прекопа̀я, ‑а̀еш, мин. св. прекопа̀х, св., прех. Обработвам почвата в градина, нива и под., като я разравям и обръщам обикн. с мотика или лопата, за да я направя рохка; окопавам, копая. Само жени могат да прекопават бостан .. Един път мотиката отляво, един път отдясно и после кръгло женско движение, което събира пръстта. Л. Михайлова, Ж, 76. Той държеше в дясната си ръка мотичката, с която жена му прекопаваше лехите с лук зад къщата. А. Гуляшки, МТС, 331. Отвъд дъбравата вятърът люлееше вретенилите ечемици. Скоро щяхме да прекопаваме царевицата и да ги чистим от бурена. К. Калчев, ПИЖ, 48-49. Стрина Крема и Орлица прекопаха, ожънаха, .. , а като доде времето на шумата, и шума взеха да секат. Ил. Волен, ДД, 84. През лятото градината беше засъхнала и тревясала. Гунка накара Марка да я прекопае. Г. Райчев, ЗК, 226. // Само св. Разкопавам, копая пръстта около нещо докрай; окопавам. Неуморната леля Жечка бе оплевила и прекопала всичко в градината. Г. Караславов, ОХ IV, 226. Прекопах дръвчетата, храстите, цветята. Ем. Манов, ПС, 11. прекопавам се, прекопая се страд. Градината със зеле .. се прекопава и чисти от плевели. Бтн. V и VI кл (превод), 1951, 98.

Списък на думите по буква