ПРЕКОРОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКОРО̀СВАМ, ‑аш, несв.; прекоро̀сам, ‑аш, св., прех. Разг. Назовавам някого с прякор. В оброчището, като заговаряли за тебе, наричали те по прякор... Бърдоква, а не на името ти. Чудно! В Прибойна всеки те зове Ивайло, както си бил кръстен. Прекоросват те в съседните села, дето те знаят, откак наби болярския слуга. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 119. В Търново отец Неофит отворил в Долня махала училище .. Владиката шпионирал протосингела си, злепоставял го, накарал да го прекоросат Бозвели, по името на един свиреп еничарин от ония места. Хр. Бръзицов, НЦ, 51. Такъв беше Драган, такъв си и остана — силен и добър, честен и прям. Но за да го прекоросат Ряпата, значи, и той поналютваше понякога. Й. Гешев, ВТ, 55. На всяко събрание се изказваше все за валутата. Затуй го прекоросваха Валутата. А. Каралийчев, С, 171. // Разш. Именувам, назовавам. прекоросвам се, прекоросам се страд. Вол не се прекоросва лошо — на вол се дават само галени имена. Защото волът изкарва хляба. Вл. Свинтила, СЗЗ, 10.