ПРЕКО̀СВАМ

ПРЕКО̀СВАМ, ‑аш, несв.; преко̀сам, ‑аш, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Прекосявам. С наведена глава излезе той от Лефтеровия дом .. А когато прекосваше олтара на потъналата в здрач църква — отправи поглед към разпнатия Христос. А. Гуляшки, ЗР, 44. Попитахме местните въстанници не е ли възможно да прекосаме за Еледжик направо през планината, по върха на Средна гора, без да слязваме в Тополница. З. Стоянов, ЗБВ II, 1903. Да чака .. кога ще се върне. Но къде се бавеше тя още? Най-сетне Фотина прекоса улицата и влезе насреща. Д. Талев, ГВЧ, 236. Всяка заран правеше своята разходка до Хисар-капу, а оттам прекосваше край италианската болница. А. Страшимиров, Съч. V, 383-384. През тесен улей се измъкваше край скалата малко, бистро поточенце, прекосваше шосето и падаше от високия бряг. Н. Попфилипов, РЛ, 25. прекосвам се, прекосам се страд.

Списък на думите по буква