ПРЕКРАТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКРАТЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от прекратявам и от прекратявам се; преустановяване, спиране, прекъсване. Едва след прекратяването на канонадата при нас се приближи малка американска моторница с един офицер и двама моряци. М. Марчевски, ОТ, 478. Прекратяване на дело. Прекратяване на кредитиране. Прекратяване на производство. Прекратяване на стачка.

— Друга (остар. и диал.) форма: прекраща̀ване.