ПРЕКРАЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКРАЩЀНИЕ ср. Остар. Прекратяване. Заедно с прекращението на независимия политически живот на България, се прекъснало и свободното развитие на българската книжнина. П. Р. Славейков, БП I, 30. Този [съдът] е единственият цяр за прекращението на кражбите, разврата и корупцията. Бълг., 1902, бр. 447, 2.