ПРЕКРИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКРИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; прекривя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Извивам, закривявам обикн. края на нещо. Ако не е тъй, да станеш ли тъй? (С последнята дума говорникът прекривява указаният си пръст и го посочва пред тогоз, комуто говори, и значи: да станеш ли като кука?) П. Р. Славейков, БП I, 18. Аз не се отделях от дядо. Вдявах му конци, принасях му овчарските ножици, с които изрязваше парчетата. А той, прекривил глава, .. току забожда иглата и от време на време се усмихне. Кр. Григоров, ОНУ, 8. Малките пръсти и на двете ръце на съдията бяха въоръжени с дълги зашилени нокте, малко прекривени към края. М. Георгиев, Избр. разк., 189. прекривявам се, прекривя се страд. Но пословицата казва, че "както ся прекриви фиданката, тъй пораснува и дървото." Това съще казвам и за детето. ИЗ 1877, 438. Сурова пръчка, вилушка .., слонова или рибя кост и други някои могат с вънкашна сила да ся превият, свият, изопнат, прекривят, та добият различни образи. Й. Груев, Ф (превод), 30.