ПРЕКРЪСТЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКРЪ̀СТЯНЕ¹ ср. Отгл. същ. от прекръстям¹ и от прекръстям се; прекръстване¹.

ПРЕКРЪ̀СТЯНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от прекръстям² и от прекръстям се; прекръстване², прекръщаване. Влакът ме свали на гара Крумово .. ново име, заменило турското Четалар. Това прекръстяне е било една щастлива идея. Ив. Вазов, Съч. XVII, 182.